актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив
Привличане на креативното знание: конкурентноспособността на европейските градски райони
Приоритет 7 – Граждани и управление в обществото, основано върху знание

Привличане на креативното знание:
конкурентноспособността на европейските градски райони
в разширения Съюз
(ACRE)

Приоритет 7 – Граждани и управление в обществото,
основано върху знание

Интегриран проект

Координатор: проф. др. Сако Мюстерд
Amsterdam Institute for Metropolitan and International Development Studies
(UvA- AMIDSt)
University of Amsterdam, Amsterdam, the Netherlands

1. Резюме на проекта
Целта на настоящия проект е оценка на въздействието на зараждащата се „творческа класа” и на „творческите индустрии” върху конкурентноспособността на градските райони на ЕС. Искаме да направим сравнение между най-новите тенденции на социално-икономическо развитие и стратегии за икономическо развитие в 13 градски района в различни части на Европа, за да научим повече за степента, в която творчеството, новаторството и знанието са наистина ключови за успеха на дългосрочното икономическо развитие.
Докато традиционните „твърди” фактори на местонахождението, привличащи фирмите, ще останат важни за конкурентноспособността на международно ниво, налага се да отделим повече внимание на новите „меки” фактори на местонахождението, които привличат талантливите и творчески хора и фирми.
Основният въпрос на изследването е: кои са условията за създаване или насърчаване на „райони на творческо знание” в контекста на разширения Европейски съюз? Ще направим сравнение между най-новите насоки на социално и икономическо развитие и стратегии в няколко градски райони в различни части на Европа, за да получим повече информация за степента, в която творческата мисъл, новаторството и знанията са наистина ключът към постигането на успешно дългосрочно икономическо развитие.
Включените в проекта ACRE градски райони са: Амстердам, Барселона, Бирмингам, Будапеща, Дъблин, Хелзинки, Лайпциг, Милано, Мюнхен, Познан, Рига, София и Тулуза.
Резултатите от това изследване могат да бъдат полезни за ЕС при обмислянето на въпроса за укрепване на профила на градските райони на територията на ЕС по отношение творческо знание и дейностите, свързани с него, пред лицето на нарастващата конкуренция от други региони в света. Най-важната тема, която трябва да бъде обмислена и обсъдена, е кои градски райони могат да бъдат развити като „райони на творческо знание”, и кои не могат. Това ще зависи както от техните настоящи позиции в европейските мрежи, така и от пътя им на развитие в исторически план.
Настоящото изследване събира водещи европейски експерти с допълващи се знания и умения, но представляващи райони, които следват очевидно различни пътища при съчетаването на творческо знание и икономика. По този начин ще можем значително да повишим познанието си за условията, спомагащи за появата на икономика на творческото знание, както и за значението й за увеличаване на конкурентноспособността.

2. Цели на проекта
Повишеният научен интерес към формирането на „клъстери” и творчески и новаторски индустрии, огромната популярност, в напредналите капиталистически страни, на стратегиите за развитие, основани върху „клъстери” или върху формирането на „творчески градове”, както и сериозните критики на подобни стратегии по отношение на техните рискове – това са теоретическите основи, от които започва нашият проект. В допълнение към многобройните изследвания на различни градове и международните сравненителни проучвания на стратегии за регионална конкурентноспособност, а също и анализа на ролята на творчеството при тези стратегии, нашият проект обръща основно внимание на седем измерения, които досега са били пренебрегвани или подценявани:
- Потенциалната ефективност на политиките за регионална конкурентноспособност, които са фокусирани върху развитието на градска икономика, основана на творчеството и знанието;
- Ролята на историческата обусловеност: допринасят ли традициите в някои икономически сфери и в определени местни и областни исторически пространствени структури за оформянето на една по-благоприятна отправна точка при опитите за развитие на „региони на творческо знание”?
- Степента, в която политиките за конкурентноспособни „региони на творческо знание” имат за цел не само да привлекат определен тип икономически дейности, но също така и да осигурят „меките” фактори на местоположението, като например привлекателна жилищна среда, публично пространство и „места за среща” за „талантите”, нужни за тези икономически дейности;
- В тази връзка, степента, в която формирането на клъстери, особено на творчески и изискващи много знания клъстери, е свързано с тези „меки” фактори на местоположението;
- Въпроса за мащаба: кой е онзи размер на регион и администрация, който е най-удачен за постигането на „регион на творческо знание;
- Различията и сходствата между градските райони в Западна, Централна и Източна Европа по отношение на потенциала им да станат конкурентноспособни центрове на творчество, знание и новаторство;
- Ролята на транс-националната миграция на квалифицирана работна ръка по посока на центровете на творчество и познание и степента, в която тези мигранти са привлечени от „меки” фактори на местоположението (атрактивна жилищна среда, разнообразно по състав население и толерантна атмосфера), към градските райони, към които мигрират? Колко важни са тези фактори в сравнение с наличните възможности за намиране на работа, израстване в кариерата и разходи за живот? В каква степен имигрантите към градовете на „творческо знание” са по-различни от имигрантите към „глобалните” или „световни” градове по отношение на причините за имиграцията им?

В нашия ACRE проект искаме да отговорим основно на следния изследователски въпрос:
Какви са условията за създаване или насърчаване на „райони на творческо знание” в контекста на разширения Европейски съюз? По-конкретно, каква е ролята на така наречените „меки” фактори при създаването и насърчаването на „райони на творческо знание”?
Този въпрос се състои от следните взаимосвързани групи от под-въпроси:
1. Преглед на литературата. Какво ни казва наличната литература за условията, нужни за оформянето на район на творческо знание? Какви понятия и определения могат да бъдат извлечени от тази налична литература за анализ на този въпрос по един наистина сравнителен начин в международен мащаб?
2. Анализ на направленията на районите на творческо знание. В каква степен съществуващите статистически и писмени материали в избраните райони в Европа свидетелстват за развитието на тези райони в посока на „райони на творческо знание”? Какви са различните посоки, които са следвали тези райони и какви са другите условия, повлияли върху развитието на „района на творческо знание”, като например прилагани политики, ролята на „меки” фактори – функционирането на жилищния пазар, етническото разнообразие, толерантността и наличността на услуги и битови удобства?
3. Значение на целевата група. В каква степен са важни целевите групи, които сме идентифицирали като потенциално свързани с развитието на „райони на творческо знание” (например, наличие на висшисти и работещи в изискващи сериозни знания индустрии; управители на компании, при които се използва много знание; транс-национални имигранти)? Какво можем да научим от статистическата информация за тяхното развитие във връзка с относителната значимост на тези целеви групи за нашето изследване?
4. Мнения на целевите групи. Какво е мнението на целевите групи, които сме определили? В каква степен са убедени те, че „меките” фактори на местоположението вече имат по-голямо значение за стратегиите на разполагане на бизнеса, особено сред предприемачите от творческите и изискващи много знание индустрии, в сравнение с други фактори на местоположението? Какво мислят те за ролята на историческото направление на развитие на урбанистичната икономика, урбанистичната социална и културна структура, а също и за урбанистичната физическа структура и т.н.? Дали определени исторически направления на развитие ще създадат по-добри възможности за развитие на „творчески” райони и/или райони на „знание”, в сравнение с други направления? Съществуват ли съществени различия в мненията на завършилите университет и работещи в творчески индустрии, управителите на компании в сфери, изискващи много знание, и транс-националните имигранти?
5. Политики и стратегии. Какви са поуките, които извличаме от статистическите си изследвания и от допитванията до таргет-групите, по отношение на политиките и стратегиите за регионално икономическо развитие? Кой е най-подходящият мащаб за интервенция на областно ниво? Дали основно внимание трябва да бъде отделено на развитието на централния град или на региона?
6. Дивергенция или конвергенция. В каква степен можем да установим дивергенция или конвергенция при днешните процеси, политики и стратегии на развитие на градските райони в Западна, Централна и Източна Европа, както и в каква степен се набляга в тези райони на ролята на творчеството, новаторството и знанието?
7. Ще бъде ли от полза за ЕС? Каква би била ползата за ЕС от развиването на „райони на творческо знание” в Европа по отношение на амбициите на Съюза за постигане на по-голяма конкурентноспособност на икономиката на основата на знанието?

http://www2.fmg.uva.nl/acre/index.html

  
    назад