актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив
ДРАКОНА И ЗМИЯТА
(сп. КЛУБ М) – 2002/12
Автор: Евгений Дайнов
Когато четете тези редове, или сме получили поканата в Прага, или отново ще сме изтървали влака

ВСЯКО НЕЩО си има времето. Ако го пропуснеш, после става голямо омотаване. Почва някакво друго време, в което вече трябва да се правят други неща. Но няма да можеш да ги правиш, защото те се подреждат върху нещата, които е трябвало да направиш по-рано. Ако не си направил ония, страшен зор ща видиш да правиш тия.
Ето ви пример. Последният времеви прозорец, в който трябваше да заложим основите на нашето българско поевропейчване, беше в годините след 1997-ма. И трябваше да я свършим тази работа, защото сега вече е време да се прави друго. Вместо да се поевропейчим обаче, в първия възможен момент клекнахме и рекохме: "Да дойде царят да ни оправя, защото нещо се уморихме".

А СЕГА Е ВЕЧЕ нов век, ново хилядолетие. Ново съчетание на планетите и ново състояние на Вселената. Сега му е времето, както би казав вашият цар, като се стъпи върху европейското състояние на мисълта и делото, да се отива по-нататък - към онзи синтез между Запада и Изтока, за който отдавна се готвят истински мъдрите хора на планетата.
Дойде. Тупна. Времето за петляркане свърши. Който не се справи с тази задача, изхвръква на завоя. Ще се намерят добри хора да го влачат на гръб като чувал картофи. Както Европейският съюз ще влачи българите поне за известно време, защото те не искат сами да се придвижват напред. Но да бъдеш влачен е едно, а сам да определяш какво ти се случва - това е съвсем друго. Първото е характерно за робите. Второто - за свободните хора. Тъй като българите като маса отказаха да се поевропейчват, те - като маса - не са в състояние да преминат към следващата задача. Към въпросния синтез между дракона на Запада и змията на Изтока. И тези редове не са писани за тях. Пиша за онези хора, които изпълниха програмата-минимум за поевропейчване и могат да поемат възможностите на новата епоха. Да стъпят, както пише още преди 30 години големият философ Ейбрахам Маслоу, на пътя на Дао.

ЗАПАДЪТ - това е целеполагаща Воля, плюс Разум, плюс Его (Аз-ът), плюс недоверие към заварените обстоятелства и постоянна война за тяхното подчинение. Западът е територията, на която човек се опитва да стане божество. С напрежение на волята и разума да постигне пълен контрол над обстоятелствата и така да стане свободен да определя, какво му се случва.
Така са се стекли обстоятелствата от момента, в който преди повече от хилядолетие и половина св. Августин Блажени формулира положението за относителната автономност на Разума от Бог. И цялата история на западната цивилизация от онзи момент нататък, с всичките си криволици, е развитие на тази идея.
В крайна сметка това развитие води до една история, която е историята на поетапното освобождаване на човека от подчинение на заварените обстоятелства - едно постоянно движение към самоопределение. Към постигането на състояние, при което сам си случваш онова, което ти се случва.
Ето това трябваше да овладее българското общество в последните стотина-двеста години (и особено - в последните десетина), за да може сега да се заеме с преодоляването на ограниченията на това състояние. Да добави към него прозренията на Изтока.

ИЗТОКЪТ (говорим за онзи Изток, който следва пътя на Дао, а не - деривати на западната култура), е не само географски обратното на Запада.
Докато при Запада имеме Воля, в Изтока имаме Отдаване - целенасочена липса на воля, с цел разтваряне във Вселената.
Докато при Запада имаме постигане на знания с помощта на Разума, при Изтока имаме постигане на знания чрез Прозрение (просветление), идаващо от отдаването.
Докато Западът се занимава с овластяване на тялото - с прикачването към него на все по-съвършени инструменти (технологии) за подчиняване на окръжавашия свят, Изтокът се занимава с разтваряне на тялото и духа в космическия дух.
Докато Западът търси притежание, Изтокът твърди, че всъщност никой не може истински да притежава нищо. Само когато станеш равен на нула - на всяка песъчинка на плажа - можеш да притежаваш света. Инак се вкопчваш в една негова отделна част и губиш радосттта от комуникация с цялото.
Докато при Запада Егото (Азът) се опитва да стигне до свобода, като подчини света на себе си, при Изтока пътят към свободата е потапяне на отделния дух в духа на космоса, напасването на двата и постигането на хармония.
Докато Западът е убеден, че човекът е роден да лети и трябва да го прави с помощта на машини, конструирани от Разума и техниката, Изтокът също е толкова сигурен, че предназначението на човека е да лети, но търси летежа на духа, без да минава през посредничеството на техниката.

ТЪЙ КАТО му дойде времето, са очевидни както предимствата, така и ограниченията и на двата подхода. Западът постига благоденствие (удобство на телесното битие), но не и духовна хармония и онова щастие, което се получава от разбирането, че домът ти е цялото битие. Да не говорим, че липсата на скромност, закодиране в западната цивилизация, води до излишни жертви във войни, както и до заплашващи самия живот поражения върху тъканта на планетата ни.
Изтокът, макар да предлага пътища към хармония и щастие, обрича телата на милиарди човешки същества на страданията, произтичащи от бедността. Да не говорим, че прекомерната скромност води до излишно примирение там, където трябва дейстивие.
Очевидно е и това, че едно разумно умерено, но не абсолютистко съчетание между дракона на Запада и змията на Изтока е онова, което човечеството трябва да направи в близките десетилетия и столетия, за да стане истински принадлежащо към Вселената и да се чувства у дома си. За да може, най-малкото да избира. Например: дали да лети с помощта на машини (Запад) или - с духа (Изток).

ТОВА НЕ Е ПРОГРАМА за цялото българско общество. Това е програма за неговата много малочислена просветена част. През март 2003 г. Център за социални практики стартира в Нов български университет двугодишен курс по тези теми, озаглавен "21 век: какво правим? Или относно ресурсите, които ни предлага ерата на Водолея, ако искаме да ги ползваме".
Всеки може да се запише и да участва в това най-важно приключение на епохата: да съберем Дракона и Змията. Най-малкото: да се преброим, колко сме.
Om mani padme hum.

  
    назад