актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив
Ученикът не е кофа, а партньор
(ТРУД) - 2004/4/20
Автор: Проф. Евгений ДАЙНОВ
Тази година стават 2 десетилетия, откак преподавам в български университети. Все се случва така, че при мен акостират онези, които до вчера са били ученици. Нагледни продукти на училищното образование.
Затова поне веднъж годишно публикувам статия вопъл на тема: "Дайте най-сетне да направим реформа на училищното образование, вече не се издържа!"
Досега получавах отговор-шамар.
"Много си ни е добре образованието, децата печелят световни олимпиади и даже американците ни завиждат!" В последните седмици едва се появи надеждата за отговорен дебат по въпроса.
Проблемът от години е един и същ: децата излизат от училищата абсолютно неподготвени да се оправят в съвременния свят и дори да го разберат и да научат неговите правила. Картината за света, която носят в главите си, е тази на безпомощния зависим човек от XIX век, неспособен да прави елементарни разлики: Кое е по-важно от другото? Как да разпознаем резултат?
Децата идват при мен вече състарени: пречупени, неуверени в себе си хора, които са убедени, че от тях нищо не зависи, че по никакъв въпрос нищо не може да се направи и че всяко усилие в каквато и да е посока е предварително обречено на провал. Това положение е катастрофа, която не може да се замазва с никакви олимпиади по математика.
И затова, макар в моите програми да фигурират Аристотел, Хегел и подобни, целта ми спрямо студентите е много по-скромна: да минимализирам пораженията, получени в училище. Да им вдъхна куража, че са някои, че притежават искрата на разума и пламъчето на свободата - и че на тази основа плюс четене на книги и дискусии могат да тръгнат след време с някаква увереност по пътеките на живота.
В основата на българското училище са вградени две аксиоми - едната е политическата, другата е философската, които са исторически боклук и веднага трябва да бъдат изметени.
Философската аксиома е схващането, че ученикът е празна кофа, в която се налива окончателно вярно знание, а работа на ученика е да го запомни и да го възпроизвежда при запитване.
Това не е вярно. Ученикът не е кофа, а свободен индивид в зародиш.
Целта не е да му се налива готово знание, а в процеса на познание, правилно (дружелюбно) организиран, да му бъде помогнато да става зрял свободен индивид, способен да постига целите си и да поема отговорности. Резултат от сегашното положение е зубренето. Това е най-вредното, което може да се случи на младеж, който се чуди дали свободата и инициативността - или подчинението и зависимостта - са успешните стратегии за живота.
Философията на образованието, която трябва да бъде и неговата цел, е: пораждането на инициативни, самостоятелни, свободни хора, познаващи света и разполагащи с ресурсите за постигане на своите цели в него. Например: вместо на младия човек да му се дудне колко е било велико, когато България е била на три морета - да му се провежда обучение по стратегически анализ, лидерски умения, екипност и планиране.
Необходима е мащабна, но системно премислена промяна в цялата програма на училищното образование и революция в критериите, с които оценяваме успехите му. Трябва да се преподават нови предмети - конституционализъм, гражданско общество, политика, съвременна литература и всички съвременни изкуства, вкл. клипове, графити и татуировки. А старите предмети (история, география, математика, същата тази литература) да се преподават по начин, който да отчита, че XIX век свърши.
Методите на преподаване също изискват революция в мисленето. От подчинен - един вид, дефектен почти -човек, подлежащ на дисциплиниране ученикът трябва да стане младши партньор на учителя, с когото заедно откриват света и правилата му. Да не говорим, че няма окончателна истина.
Затова може би най-важното качество, което целим да дадем на децата, трябва да е не подчинението - а критичното осмисляне на действителността, дебатиране-то на установените неща и търсенето на новото. Само свободният човек бута обществото напред. Политическата аксиома иде от Жан-Жак Русо, Бисмарк и Сталин и изглежда по следния начин. Държавата е средоточие на висш разум. Училището е изнесен напред укрепен пункт на държавата, поставен във враждебна среда, пълна със суеверия и неразумност. Ученикът, рожба на тази среда, трябва да бъде пъхнат в крепостта с цел да бъде окастрен, одялкан и подострен - така че да бъде откъснат от средата и напълнен с онова, което държавата като висш разум знае, че е вярно и полезно за всички и за ученика в частност. Ужасно вредно.
Има и други - политически, т. е. с мащабите на цялото общество - поразии. Едната: родителите се съгласяват, че държавата е висш разум и си оставят децата в лапите й. Тя да се оправя. А ние, родителите, ще си правим някакви други неща. Друга: военизираната структура поражда феодални зависимости. Докато децата ги оценяват онези, които ги учат (от взводните командири на държавния разум - учителите), ще зависят от тях. Бъдещето им зависи от капризите на учителя - или от алчността му. Необходима е мащабна, но системно премислена промяна и в организацията на училищата, и на процесите в тях.
Сградите трябва да се отворят към общността както е в Европа. Да има тържества и събития, на които общността да бъде убеждавана (а не родителите - задължавани) да подпомага училището с работа или пари. Децата трябва да бъдат спасени от зависимостта от учителите. Водещият принцип да бъде: не онзи, който ти е преподавал, да те оценява. Да се въведе и система на оценка на самите учители от страна на учениците.
Учителят от фелдфебел, длъжен да укротява зверилник и да налива знания в празни кофи, да стане водещ партньор - но все пак партньор - на учениците.
Родителите да благоволят да се интересуват от децата си, като за целта се формират реални училищни настоятелства и други форми на родителско участие.
Всички основни параметри на българското училищно образование са грешни. Неговото възстановяване трябва да започне от основите, преодолявайки съпротивата - подплатена с реален материален интерес -на директори, учители и МОН.
Никой няма интерес тук и сега това да стане. Освен самите деца - и освен страната, която не може повече да си позволи лукса да живее в сумрачните сънища на Русо, Бисмарк и Сталин.
А на онези, които ще ревнат: "Даже американците ни завиждат!", ще напомня въпрос, някога зададен от президента на САЩ Роналд Рейгън: "Ако комунизмът е пo-добра система от капитализма, защо тогава не ние бягаме в Русия, а руснаците бягат в Америка?"
  
    назад