актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив
Конференция на тема
Сивата икономика в България: Защо я има и какво да се прави?
25-26 октомври 2001 г. Кемпински Хотел Зографски, зала София-1
Center for International Private Enterprise, USA
Център за социални практики и Център за антропологически и полеви изследвания при Нов български университет с подкрепата на Center for International Private Enterprise, САЩ организират Конференция на тема: Сивата икономика в България: Защо я има и какво да се прави?

Конференцията се състоя на 25-26 октомври 2001 г. и успя да реализира основните си цели:
  • Да се съберат на едно място представители на различни среди - неформали, бизнес, местни власти, представители на изпълнителната и законодателната власт, за да се чуят гласовете на неформалите: Какво ги кара да бъдат неформали? Кое им пречи да станат формални? Какво се предвижда оттук нататък?
  • Да се представят изследвания от няколко гледни точки - икономическа (д-р Красен Станчев - Институт за пазарна икономика); социологична (Александър Стоянов, Тихомир Безлов - Център за изследване на демокрацията); антропологична (проф. Юлиан Констатинов - Нов български университет); бизнес (Юлиян Генов - "Прософт" АД)
  • Да се обсъдят визиите на вземащите решения - представители на изпълнителната и законодателната власт в периода (1997 - 2001 г.)
  • Да се откроят ясни административни препоръки

    В резултат на двудневни дискусии, доц. д-р Евгений Данов, председател на УС на ЦСП, обобщи картината по отношение на сивата икономика, по която се участниците в конференцията се съгласиха и в каква посока трябва да се придвижи тази картина:
    Няколко са точките, около които можем да конструираме едно споделено съгласие. Ако положим тези пластове в рамките на един документ то на първо място трябва да се очертаят контурите на проблема и споделените визии за доброто му разрешаване, след което в съвместен процес с икономическите институти и с управляващите, тази рамка да бъде развита до експертен управленски документ.

    Очерта се една картина с три големи обема, около които сме се съгласили. На първо място, това е съгласието за какво говорим - уточняване в терминология и цифри обхвата и структурата на явлението "сива икономика".

    Когато говорим за сива икономика различаваме три зони: икономика, в която се произвеждат, предлагат и продават криминални стоки. Това е така наречената "черна" или "криминална" икономика. Втората зона е сивата икономика, при която се избягват официалните правила. В тази зона се помества целия регистър в един пазар - от този, който не е регистриран до този, който е регистриран, но лъже с осигуровки и данъци. Третата зона е на неформалната "бурканна" икономика, която представлява цялата култура на бартерната икономика и обмен на стоки.

    Вторият голям проблем е оценката на сивата икономика в България. Сивата икономика има свои плюсове - тя обира луфтовете от официалната икономика и други нейни сътресения, а също дава и приют на много хора. Ако сивата икономика бъде подложена на изсветляване, тя може да се превърне и в инкубатор за предприемачи.

    Естествено, сивата икономика има и минуси: отвъд определена граница на разумност във времето и пространството, сивата икономика спъва развитието. Друга опасност е, че постоянното живеене в сивата икономика е точно на една крачка от черната и много лесно от продажба на контрабандни стоки се влиза в търговията с наркотици, хора и т.н. Така че сивата икономика може лесно да придобие черно поведение, ако взема пари от криминалната.

    Тъй като опасностите са много трябва да предложим единна политика към сивата икономика, която адресира минусите и предлага алтернативи на плюсовете. Сриването на цялата сива икономика в България би довело до масивни сътресения, които не биха могли да бъдат компенсирани по никакъв начин в даден момент.

    Най-сериозен е третият обем - това е плоскостта, в която трябва да се развиват политиките за решаване на сивата икономика. В този обем основните спорове са около концепцията за морала и концепцията за културата в антропологичен смисъл. Вместо това, изходът е да се направи нещо друго, което да не опира до морал, а до неутрални неща - до правила и технология на поведение. Трябва да се говори за налагането и поддържането на правила, което ще помогне за изсветляването на сивата икономика. Правилата трябва да са ясни, постоянни и дружелюбни. Правилата, също така, трябва да бъдат еднакво налагани: не може да има сивота и персонализирано отношение в онези, които налагат правилата. Борбата е за оздравяване на държавната машина. Не може държавната машина да налага правилата, а хората, които ги налагат от нейно име да имат неморално поведение. Проблематиката на тема корупция трябва да се адресира отново и отново, за да влезе в държавната политика.

    За да се изработят правила, които да бъдат изпълнявани от адресатите най-доброто, е необходимо, те да се договорят и изработят заедно от легитимни представители на всички страни. Тези правила трябва да се разпространят и да доведат до регулиране на средата, в която е разположена сивата икономика. Важно е всички да знаят, че има постоянство в усилията на държавата към налагане на правилата и справедливост на правилата.

    Очевидна е и необходимостта от чувствително стимулиране на тези, които избират да излязат от сивата икономика.

    Необходима е държавна политика за опростяване на документалната среда, в която всички живеем. Много документи си противоречат и създават луфтове за корупция, а като краен резултат те възпрепятстват да се регистрираш например. Документите, както и правилата, трябва да са малко на брой, трайни и ясни.

    Като говорим за сива икономика започваме да говорим за сивотата изобщо и за липсата на регламент на всяко ниво. Всяко едно усилие срещу сивата икономика, сивата държава или корупцията трябва да бъде снабдено с международни експерти и специалисти, които постоянно да живеят в страната и да консултират на различните нива в прехода към изсветляване.

  •   
        назад