актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив
България 21 век: на къде отиваме?

БЪЛГАРИЯ 21 ВЕК: НА КЪДЕ ОТИВАМЕ?

Център за социални практики - Нов Български Университет, 2002
Съставител: проф. Евгений Дайнов
Редактор: Мария Панчева
Част от тиража се разпространява безплатно
На български и английски език

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на фондация Отворено Общество - София.…Нещо много голямо и внезапно се случи през 2001 година. Мащабът, скоростта и дълбочината на промените в политическото действие поставиха на дневен ред маса въпроси. Каква е промяната на по-дълбоките нива на общественото съзнание - дали е в политическата мотивация, в схващанията за света и за своето място в него, в природата и перспективите на българското общество? Дали внезапността на промяната е индикатор, че и преди това общественият консенсус около проекта "България - западна страна" е бил много по-крехък, отколкото е изглеждало? Дали устремът към Симеон като единоличен разрешител на всички проблеми не е начало на остра носталгия по предишни единолични владетели на страната, като Тодор Живков например?
Дали българското общество има в себе си потенциала, ресурсите и волята да стане "западно" - отворено и пазарно общество? Или балканските черти на българския манталитет - чувството за неуютност в настоящето, липсата на увереност, липсата на енергия, затвореността и недоверието, липсата на организираност и целеустременост - могат, мобилизирани по определен начин от харизматични лидери, да торпилират програмата за "поевропейчване" на страната?
Тези въпроси не са плод на самоцелно изследователско любопитство. От отговорите им зависи, дали е изпълним един цял национален дневен ред.


"Сивата икономика в България"
"СИВАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ"

Причини, следствия, политики

Център за социални практики – Нов Български Университет, 2002
Съставител: доц. д-р Евгений Дайнов
Редактор: Мария Панчева
Част от тиража се разпространява безплатно
На български и английски език

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Center for International Private Enterprise, в рамките на проект “Към формализиране на сивата икономика в България”.

…Отдавна вече, стане ли дума за сенчестата икономика, ние имаме предвид не само “черния пазар” и “мръсните пари”, но и политиката, и съдебната враст, и сферата на социалното осигуряване, и редица други сфери на общественото битие, които в обикновения си легален вид не придставляват или поне не би трябвало да представляват обект на търговска дейност. Мнозина не забелязват, че вече десетилетия наред живеем в днешната сенчеста парадържава, различаваща се от легалната по това, че всички онези институции, които дотогава не са били част от пазарната иконмика (като съдът или армията например), се превръщат в субекти на покупко-продажбата. Губят характерната си особеност – обществената собственост – и започват да функционират самос цел да облагодетелстват този, който плаща повече.


"Техните гласове"
"ТЕХНИТЕ ГЛАСОВЕ"
Присъствието на малцинствени и специфични общности в българските медии (края на ХХ – началото на ХХІ век)

Център за социални практики – Нов Български Университет, 2002
Съставител: Лилия Колова
Редактор: Мария Панчева
Разпространява се безплатно
На български и английски език

Изданието се осъществи с финансовата подкрепа на Европейската комисия, в рамките на проект “Гласовете на отхвърлените – повече възможности за малцинствените групи посредством медиите”.

Огледалата
За да предприемем адекватни действия за обучаване на представители на малцинствените и специфични общности в България, така че те да могат професионално, комфортно и аргументирано да присъстват в медийния живот на страната, се нуждаехме от “снимка” на съответната проблематика.
Анкетьори-теренисти (предимно студенти от Нов български университет) изследваха седем града – Кюстендил, Разград, Шумен, София, Кърджали, Гоце Делчев, Тетевен и околните им села. В периода от 1 до 10 август 2002 година те интервюираха респонденти от малцинствените и специфични общности, журналисти в национални и регионални медии и водещи общественици.
Събраната, с методите на “включеното наблюдение” и стандартните интервюта, информация, изгради легитимна схема на проблемите на турци, роми и българо-мюсюлмани. Така, стъпили на основата на процеса на себе-представяне, проучихме възможностите за реализирането му и познаването на проблемите сред средностатистическите представители на съответните групи.
Резултатите от теренното изследване разкриха ценностите, нагласите и възприемането на “образа в огледалото” на трите общности. Методите на социологията представиха страстите, обидите и надеждите в процентни съотношения, като фокус-групите провериха и допълниха наличната информация.
Това е нашата снимка на огледалото, която ще ни служи за основа при планиране на бъдещите дейности по проекта и изработването на обучителна програма.
Дано в края на работата ни тя е различна – по-цветна и харесвана.


Гражданско участие в управлението и опазването на речните басейни"
"ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ "

Център за социални практики – Нов Български Университет, 2002
Съставител: проф. Евгений Дайнов
Редактор: Мария Панчева
Разпространява се безплатно
На български и английски език

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Фар-АКСЕС, в партньорство с Министерство на околната среда и водите

През 2001-2002 година дойде определеният в Закона за водите срок за изработване на подзаконовите нормативни актове за структуриране на мрежата Басейнови съвети в България, задължителна както по силата на закона, така и по силата на Директива 2000/60.
С финансиране от програмата АКСЕС на ЕС стартирахме проект, отново съвместно с МОСВ, за изработването на такива подзаконови актове, които да станат основата на максимално демократични и ефективни Басейнови съвети. През декември 2001 година ЦСП бе избран за член на Експертна група “Басейнови съвети” от българските екологични организации – едно нарочно изградено тяло, имащо за задача гарантирането на обществения интерес в процеса на градеж на Басейновите съвети.
Така тръгна проектът “Гражданско участие в управлението и опазването на речните басейни”. Целта беше да се постигне едно съвременно състояние по проблема за Басейновите съвети на основата на Закона за водите, Директива 2000/60 и реалната българска практика (съветите по Янтра и Върбица).

"ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И РАЗВИТИЕ"
"ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И РАЗВИТИЕ"
Участието на неправителствените организации в регионалното развитие в началото на новия век

Център за социални практики – Нов Български Университет, 2001
Съставител: доц. д-р Евгений Дайнов
Редактор: Мария Панчева
Разпространява се безплатно
На български и английски език

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на програма Демократична мрежа, администрирана от Институт за устойчиви общности и финансирана от Американската агенция за международно развитие.

…Българската неправителствена общност се смята от мнозина за едно от главните постижения на страната в периода след комунизма – стабилизащ механизъм в моменти на криза, поле за гражданска активност и генератор, разпространител и поддръжник на стратегическите цели и задачи на демокрацията и на гражданските права и свободи.
След като обществото като цяло преодоля дългата поредица от кризи и сътресения – едно преодоляване, което да голяма степен се дължи на усилията на неправителствената общност – НПО се изправени пред едно различно и изпълнено с предизвикателства бъдеще. Следващата очевидна стъпка в тяхната дейност е да се превърнат (в партньорство с обществото, медиите и държавните институции)в активен субект на устойчивото развитие най-вече там, където хората работят и живеят: в местната общност.
Дали неправителствената общност е готова за това предизвикателство, как може да продъли да работи занапред и от кои капани да се пази, какво е постигнала да сега и какво трябва да предпиреме за в бъдеще – това са фундаменталните въпроси, на които проектът на демократична мрежа и център за социални практики е потърсил отговори.



Консерватизмът, т. 1 и 2
"Консерватизмът, т. 1 и 2"

Център за социални практики - Нов Български Университет, 1999-2000
Съставител: Светослав Малинов
Книгата е в дистрибуторската мрежа на издателство ГАЛ-ИКО
На български език
Цена 15 лв.

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Уестминстерската фондация и Консервативната партия – Великобритания.

“Консерватизмът е политическа теория на човешкото несъвършенство”, казва съставителят Светослав Малинов в своята студия, с която отваря двутомната антология “Консерватизмът”. Той подчертава, че за проумяването му е абсолютно задължително най-напред да се откажем от обичайната по тези места постмарксистка интерпретация на опозицията ляво-дясно, и формулира 19 основни принципа на консерватизма, като прави и обстоен преглед на версиите за датирането му.
Текстовете, събрани в първия том на антологията, са представителни за политическата философия и за ценностите, изповядвани от консерватизма през последните два века: Бог, божественият ред, традициите, единството между религия, политика, морал и държава, пазарната икономика, реформите, редът, йерархията и убеждението, че човек е несъвършен. Вторият том с встъпителна студия от Евгений Дайнов добавя повече от 70 текста, писани от политици, интелектуалци и духовници.
Антологията сглобява сложната картина на консерватизма в двестагодишна историческа перспектива. “Консерватизмът” е академична интерпретация на важен пласт от обществената мисъл и практика, която уяснява не просто представата за консерватизма, но и за обществените идеи и практики, коренно различни от него.

"Гражданите и местната администрация"
"ГРАЖДАНИТЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ"

Наръчник на обществения посредник (омбудсман)

Център за социални практики – Нов Български Университет и сдружение "Подкрепа за местни инициативи", 1998
Под общата редакция на Евгений Дайнов
Разпространява се безплатно
На български език

Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на програма ФАР “Демокрация” на ЕС в рамките на проект “Граждани и местна администрация”.

През 1995 г. Центърът за социални практики участва в мащабен проект за уточняване на модусите на отношения между гражданите и институциите на управлението в България. В края на проекта стана ясно, че натрупаното в продължение на десетилетия недоверие между тези две групи не е преодолимо в кратки срокове с инструментите на една разяснителна кампания. Изходът, решихме тогава, е да се произведе фигурата на някакъв обществен посредник, който да оперира там, където гражданинът и чиновникът се срещат. Знаехме, че подобни фигури има в европейската практика и, тръгвайки да ги търсим, бързо се натъкнахме на фигурата на "омбудсмана". Оглеждайки историята на възникването, и съвременните функции на омбудсмана, стигнахме до работната хипотеза, че подобна институция е възможно да проработи и в България, и да съкрати значително времето, необходимо за преодоляването на наследената враждебност между граждани и чиновници.
Още от сега може да се каже, че макар "омбудсманът" да не е универсалното лекарство против недоверието в обществото, тази институция (и подобни нея) в близките години ще играят все по-значима роля в процеса на приближаването на България към европейските стандарти на "правене на нещата" (doing things).

</TR
Консерватизмът, т. 1 и 2
"Консерватизмът, т. 1 и 2"

Център за социални практики - Нов Български Университет, 1999-2000
Съставител: Светослав Малинов
Книгата Рµ РІ дистрибуторската мрежа РЅР° издателство ГАЛ-Р