актуално
   предстоящо
   програми
   Граждани
   Образование
   Анализи
   издания
   цсп в медиите
   история
   мисия
   инициативи
   форум
   архив

През 1993-4 година Център за социални практики (ЦСП) възникна като инструмент за решаване на конфликти между властта и обществото – помагахме на активни граждани от цялата страна да се организират в клубове, асоциации и неправителствени организации. Едно от устойчивите ни постижения от онзи период е въвеждането в българския живот на институцията Омбудсман.

През втората половина на отминалото десетилетие, вече подпомагахме диалога между властта, гражданите и медиите, все по-често – извън столицата – на ниво общини, където решаването на проблемите води до по-бързи резултати.

На прехода към 21-ви век ЦСП започна да обучава, по нови и ефективни методики, активни граждани, медии и местна власт в умения за сътрудничество и съвместна работа.

Сега – в началото на новия век – се съсредоточаваме върху обучение и организационна подкрепа, отново на ниво общини, за установяване на умения, навици и механизми, с помощта на които властта, гражданите, медиите и бизнеса, работейки заедно, да постигат устойчиви форми на развитие на общината и на отделните общности в нея.

Прекосили сме целия проблемен терен от точката “изграждане на доверие” до точката “включване, работене заедно”. Смисълът на “включването” ни фокусира все повече върху проблематиката на малцинствените, изолираните, уязвимите социални групи и общности.

Напоследък, все по-често участваме в международни анализи и оценки, развивани от органите на ЕС, по проблемите на интегрирането и управлението.

Това десетгодишно пътешествие е подчинено на една цел, която е и нашата мисия : да помагаме за развитието на гражданското общество, да стимулираме диалога и умението да работим заедно, за да може България да започне да мисли, работи и живее като едно съвременно европейско общество.

Не сме социални инженери, защото не вярваме в идеята, че за да се направи нещо ново, непременно трябва да се разруши всичко старо. Когато започвахме, нашият съмишленик и специалист по Източна Европа, Джордж Шопфлин ни нарече “градинари” – защото привнясаме новото в националната градина по един особено внимателен начин, с пълно отчитане на местната специфика и условия, и с участието на всички, които ще се ползват от плодовете на развитието.

Макар да работим предимно на ниво общини, за да постигаме трайни резултати сме в постоянни работни отношения с централната власт, политическите партии, релевантните международни институции, националните и регионални медии.

Вярваме, че практиката е неделима част от академизма и поради тази причина функционираме и като Департамент на Нов български университет.